СВОБОДНИ ПРОФЕСИИ

1️⃣ Кои са лицата, упражняващи свободна професия

„Лица, упражняващи свободна професия“ са: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:

а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;
б) не са регистрирани като еднолични търговци;
в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.

(ЗДДФЛ, § 1, т. 29 от допълнителните разпоредби)

2️⃣ Регистрация в регистър БУЛСТАТ

В регистър БУЛСТАТ се вписват физическите лица, упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност. (ЗРБ, чл. 3, ал. 1, т. 9)

Физическите лица, независимо от различните основания за вписване, могат да имат само една регистрация. (ЗРБ, чл. 13)

Срок

Заявлението се подава в 7-дневен срок от възникване на задължението за вписване. За физическите лица, упражняващи свободна професия, срокът тече от започването на дейността. (ЗРБ, чл. 12, ал. 1 и 2)

При всяка промяна на подлежащите на вписване обстоятелства лицето е задължено в 7-дневен срок да заяви вписването им в регистъра. (ЗРБ, чл. 12, ал. 4)

Кой подава заявлението

Вписване и заличаване се извършват въз основа на заявление по образец. Образците на заявления се утвърждават от изпълнителния директор на Агенцията по вписванията. (ЗРБ, чл. 9, ал. 1)

Вписване и заличаване могат да се заявяват от лицето, съответно от негов законен представител, адвокат с изрично пълномощно или пълномощник с изрично нотариално заверено пълномощно. (ЗРБ, чл. 9, ал. 3)

Заявленията на хартиен носител се подават в териториалните звена на Агенцията по вписванията, които са по седалищата на окръжните съдилища. При приемане на заявлението се проверява самоличността на заявителя. (ЗРБ, чл. 9, ал. 5 и 6)

В електронна форма

Агенцията по вписванията осигурява възможност за приемане на документите, издадени и подписани съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, при условията и по реда на Закона за електронното управление. Когато се изисква подаването на документи с нотариална заверка, техният електронен образ се прилага към заявлението. (ЗРБ, чл. 15, ал. 1 и 2)

Срок за произнасяне

Служителят по регистрацията се произнася по заявленията и исканията за вписване и заличаване до края на следващия работен ден от постъпването им. (ЗРБ, чл. 16, ал. 2)

Код по БУЛСТАТ (ЕИК)

Агенцията по вписванията определя уникален единен идентификационен код (ЕИК), задължителен за лицата, които се вписват в регистъра, наречен „код по БУЛСТАТ“. Кодът по БУЛСТАТ се определя при вписването на лицата в регистъра. (ЗРБ, чл. 4, ал. 1 и 2)

Кодът по БУЛСТАТ на физическите лица, упражняващи свободна професия, е 9-значен. (ЗРБ, чл. 6, ал. 1)

Кодът по БУЛСТАТ се посочва задължително в документите, с които лицето участва в документооборота. (ЗРБ, чл. 5, ал. 2)

3️⃣ Документи и държавна такса

Какъв е документът за дейността

В регистър БУЛСТАТ за лицата, упражняващи свободна професия, се вписват упражняваните дейности/професии и документите, удостоверяващи извършването на определена дейност. (ЗРБ, чл. 7, ал. 2, т. 7 и 8)

За лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност:

1. на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт — нотариуси, адвокати, дипломирани експерт-счетоводители; регистрирани одитори, независими оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти и други;
2. за която подлежат на облагане с патентен данък и не са еднолични търговци; (вижте статията Патентен данък)
3. като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка — дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ.

(Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, чл. 1, ал. 5; за застрахователните агенти — Кодекс за застраховането, чл. 313, ал. 1)

За вписване и заличаване на обстоятелства се заплаща държавна такса, определена с Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията. (ЗРБ, чл. 9, ал. 8)

(Тарифа за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, чл. 8, ал. 1, т. 17 и чл. 10)

Банкова сметка за таксата

Преводи и вноски по банковите транзитни сметки и набирателната сметка на Агенция по вписванията могат да се извършват в офисите на всички търговски банки на територията на страната, чрез услугите за интернет банкиране, чрез използване на системата ePay и в офисите на Easypay. За извършване на преводи, освен изброените, Агенция по вписванията разполага с ПОС-терминални устройства на своите гишета.

(Агенция по вписванията, „Банкова сметка на Регистър БУЛСТАТ“, проверено на 28.09.2026 г.)

4️⃣ Регистрация в НАП

Задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност. (КСО, чл. 4, ал. 3, т. 1)

Задължението за осигуряване за лицата, упражняващи по регистрация свободна професия, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. (Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, чл. 1, ал. 1)

5️⃣ Осигурителни вноски

Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. (КСО, чл. 6, ал. 8)

(ЗБДОО за 2026 г., чл. 9; по данни на Националния осигурителен институт, nssi.bg, обновено на 30.07.2026 г.)

Окончателен размер на осигурителния доход

Окончателният размер на месечния осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд „Пенсии“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и в размерите за фонд „Общо заболяване и майчинство“ за самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд, в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или установения от органа по приходите при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс облагаем доход от упражняване на трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. (КСО, чл. 6, ал. 9)

6️⃣ Авансов данък

Лице, придобило доход от стопанска дейност, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход. (ЗДДФЛ, чл. 43, ал. 1)

Размерът на дължимия данък се изчислява, като разликата се умножи по данъчна ставка 10 на сто. (ЗДДФЛ, чл. 43, ал. 3)

Декларацията за авансовия данък се подава от физическото лице, придобило дохода, когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка. Декларацията се подава в сроковете за внасяне на дължимите данъци. Самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване подават декларацията само по електронен път. (ЗДДФЛ, чл. 55, ал. 2; чл. 56, ал. 1 и 2)

7️⃣ Годишна данъчна декларация

Облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността, както следва:

• с 40 на сто за доходи от упражняване на свободна професия като адвокат и нотариус;
• с 25 на сто за доходи от упражняване на свободна професия извън адвокат и нотариус или възнаграждения по извънтрудови правоотношения.

(ЗДДФЛ, чл. 29, ал. 1, т. 2, б. „г“ и т. 3)

Размерът на данъка върху общата годишна данъчна основа се определя, като общата годишна данъчна основа се умножи по данъчна ставка 10 на сто. (ЗДДФЛ, чл. 48, ал. 1)

Дължимият данък върху общата годишна данъчна основа се внася до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода. (ЗДДФЛ, чл. 67, ал. 5)

8️⃣ Документ за доходите и фискално устройство

Данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, издават документ за придобитите от тях доходи от друга стопанска дейност и от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, съдържащ следните реквизити:

1. наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. наименование на предприятието;
4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция;
5. име и подпис на съставителя.

Документът се издава в два екземпляра, като единият се предоставя на платеца на доходите, а вторият се съхранява от физическото лице. (ЗДДФЛ, чл. 9, ал. 2; ЗСч, чл. 6, ал. 3)

Документът не се издава, когато:

• за доходите платецът издава предвидения в закона формуляр „Сметка за изплатени суми“, или
• доходите са платени по банкова сметка на физическото лице.

(ЗДДФЛ, чл. 9, ал. 3, т. 1 и 4)

9️⃣ Регистрация по ДДС

Всяко данъчно задължено лице, което е установено със седалище и адрес на управление на територията на страната, а когато няма такова седалище — с постоянен адрес или с обичайно пребиваване на територията на страната, е длъжно да се регистрира, когато годишният му оборот в страната надвиши националния праг от 51 130 евро. (ЗДДС, чл. 96, ал. 1)

Годишният оборот в страната е общата сума от данъчните основи на извършените през календарната година с място на изпълнение на територията на страната от данъчно задълженото лице доставки, изброени в закона. (ЗДДС, чл. 168в, ал. 1)

🔟 Патентна дейност