ДОГОВОР ЗА НАЕМ С ФИЗИЧЕСКО ЛИЦЕ

Физическо лице може да сключите договор за наем с:

• 1. предприятие или самоосигуряващо се лице;
• 2. друго физическо лице.

Доходите от наем на местно физическо лице могат да са както от източник в страната, така и от източник в чужбина. Получените средства от наем се обявяват в годишна данъчна декларация. Облагаемият доход се намалява с 10 %, които се третират като признати разходи*, след което се облага с данък от 10%.

(виж още статията ДОХОДИ ОТ НАЕМ ИЛИ ОТ ДРУГО ВЪЗМЕЗДНО ПРЕДОСТАВЯНЕ ЗА ПОЛЗВАНЕ НА ПРАВА ИЛИ ИМУЩЕСТВО)

* Нормативно признати разходи не се приспадат, ако наемът е за имущество в режим на етажна собственост с форма на управление общо събрание на собствениците.

Ако получателят на дохода от наем е с намалена работоспособност 50 или над 50 на сто, авансов данък се дължи след като облагаемият му доход от всички източници на доход, придобит от началото на данъчната година и подлежащ на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, превиши 7 920 лева. Когато наемателят е предприятие или самоосигуряващо се лице, наемодателят трябва да е представил пред наемателя копие на експертно решение от ТЕЛК/НЕЛК. Задължително условие е експертното решение да е валидно към датата на изплащане на дохода от наем.

Данъкът се определя и внася, а доходът се декларира от:

• 1. наемателя, когато наемателят е предприятие или самоосигуряващо се лице;
• 2. наемодателя, когато наемателят не е предприятие или самоосигуряващо се лице.

Когато собственикът на имота e малолетно или непълнолетни лице, то доходът от наем се декларира и данъкът се определя и внася от неговия законен представител /родител, настойник, попечител/.

За деклариране и внасяне на дължимия авансов данък сроковете са еднакви:

• 1. до 30 април, 31 юли, 31 октомври за внасяне на авансов данък съответно за първото, второто и третото тримесечие на годината и подаване на декларация за дължими данъци;
• 2. от 10 януари до 30 април на следващата календарна година за окончателно довнасяне на данъка и подаване на годишна данъчна декларация.

Когато наемателят е предприятие или самоосигуряващо се лице, наемодателят може да заяви писмено пред наемателя, че желае да му бъде удържан данък за четвъртото тримесечие на годината. В този случай срокът за внасяне и деклариране е до 31 януари на следващата година.

ПРИМЕР:

Лице е получило доход от наем в размер на 3000 лв.

Авансовият данък се определя по следния начин:

1. 1. изчисляват се 10% разходи: 3000*10% = 300 лв.
2. 2. доходът се намалява с 10% разходи: 3000 – 300 = 2700 лв.
3. 3. полученият облагаем доход се умножава по данъчна ставка 10 %, за да се определи авансовият данък: 2700*10% = 270 лв.

Данъкът се внася от:

• 1. наемателя, когато той е предприятие или самоосигуряващо се лице – данъкът се удържа при изплащането на наема и се внася в държавния (централния) бюджет по сметка на териториалната дирекция на НАП;
• 2. наемодателя, когато наемателят не е предприятие или самоосигуряващо се лице в държавния (централния) бюджет по сметка на териториалната дирекция на НАП по постоянния адрес на наемодателя. Ако получателите на дохода са повече от едно лице, удържаният данък може да бъде преведен в едно платежно нареждане. Не е необходимо в платежното нареждане да се посочват идентификационни данни за получателя на доходите от наем.

С декларация се декларира дължимия авансов данък.

Декларация не се подава, когато физическо лице имате доходи от наем, но не дължите авансов данък за този доход.

ПРИМЕР:

Физическо лице, пенсионер. Получава месечно наем от друго физическо лице в размер на 500 лв. Няма други доходи освен въпросния наем и пенсията и е с намалена работоспособност 65 на сто.

Не се дължите авансово данък, тъй като облагаемият доход е под 7920 лв.

500 лв. – 500 лв.*10% = 450 лв. * 12 месеца = 5400 лв. < 7920 лв.

 Не следва да се подава декларация за дължим авансов данък, тъй като няма такъв.

С годишна данъчна декларация се декларира годишния доход и данък, ако има такъв.

Декларация за дължими данъци се подава:

• 1. когато наемателят е предприятие или самоосигуряващо се лице, само по електронен път в териториалната дирекция на НАП по мястото на регистрация на платеца на дохода – наемателя;
• 2. когато наемателят не е предприятие или самоосигуряващо се лице в териториалната дирекция на НАП по постоянния адрес на наемодателя, местно физическо лице.

Когато наемателят е предприятие или самоосигуряващото се лице:

• 1. задължително издава и предоставя на наемодателя сметка за изплатените доходи и удържания данък;
• 2. не е задължен да издава служебна бележка. Въпреки това, когато физическото лице желае, може да му бъде издадена. В тези случаи служебната бележка се издава в 14-дневен срок от датата на поискването й.

Когато наемателят не е предприятие или самоосигуряващо се лице, а например друго физическо лице, и когато плащането не е по банков път, наемодателят издава документ за придобитите доходи съдържащ най-малко следната информация:

1. 1. наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
2. 2. дата на издаване;
3. 3. наименование на предприятието;
4. 4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция;
5. 5. име и подпис на съставителя.

Документът се издава в два екземпляра, като единият се предоставя на платеца на доходите, а вторият се съхранява от физическото лице.

В случай, че наемателят не подаде в срок данъчна декларация се наказва с глоба или имуществена санкция в размер:

• 1. до 500 лв. за първо нарушение;
• 2. до 1000 лв. за повторно нарушение.

ИЗТОЧНИЦИ:

1. https://nra.bg/
2. ЗАКОН ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО