Пусни товара, не опората

Наскоро имах среща с една моя клиентка — работим заедно от години.

И там, на масата, ми каза, че иска да се мести. За по-малко пари. Друг ѝ казал, че за нейната дейност е „не повече от минимална заплата“.

Няма да лъжа, заболя ме. Но ѝ казах това, което винаги съм ѝ казвала: свободна си да си тръгнеш, и го мисля. Никога не бих задържала човек с уговорки или с отстъпка.

И после се замислих какво наистина искам да ѝ кажа.

Тя иска да олекне. Разбирам я — всички го искаме. Само че когато аз търся къде да спестя, първа посягам на грешното: на онова, което ме пази, защото него го усещам всеки месец.

А истинската тежест в един бизнес е тихата. Нещото, което носим по навик и което отдавна не ни връща нищо — обект, който не върви, машина, която стои, разход по инерция.

Счетоводството не е този товар. То е опората, която ти показва къде тежиш. Да го отрежеш, за да олекнеш, е като да махнеш очите си.

И честно — благодарна съм ѝ. Защото ме накара пак да се запитам защо работя така, както работя. А отговорът е прост: не за да успокоявам, а за да виждаш числата си такива, каквито са.

А теб? Когато свиваш разходи, откъде режеш пръв?