ПЛАТЕН ГОДИШЕН ОТПУСК

Всеки работник, който има най-малко 4 месеца трудов стаж, придобива право да ползува основен и допълнителен платен годишен отпуск.

Платеният годишен отпуск се разрешава въз основа на писмено искане на работника до работодателя, наведнъж или на части, до края на календарната година, за която се отнася, освен ако ползването му е отложено. Когато отпуска е отложен на работника се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск.

Работникът, който работи на непълно работно време, има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж.

Работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника, включително и при установява намалено работно време, и без негово съгласие:
• по време на престой повече от 5 работни дни;
• при ползване на отпуска едновременно от всички работници;
• когато работникът след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага.

Когато работник и служител с придобито право на отпуск премине на работа в друго предприятие, за календарната година на постъпването той ползува платен годишен отпуск пропорционално на прослужените месеци в това предприятие.

Когато след ползуване на платения годишен отпуск в пълен размер трудовото правоотношение се прекрати в същата календарна година, работникът и служителят не дължат обезщетение на предприятието за частта от отпуската, за която не са отработили съответното време. До края на същата календарна година работникът и служителят нямат право да ползуват платен годишен отпуск освен ако за новата работа се предвижда отпуск в по-голям размер.

Когато платеният годишен отпуск или част от него е отложен или не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност.

Ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година, до две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му, от:
• работодателя – поради важни производствени причини при условие, че на работника се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск, както на един, така и на група или всички работници, и задължение на работодателят да осигури ползването на отложения остатък през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага;
• работника за следващата календарна година:
• с писмено искане от работника и със съгласие и задължение на работодателя да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага. Работникът има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това писмено работодателя най-малко 14 дни предварително, до изтичане на давностния срок;
• когато ползва друг вид отпуск – писмено искане за отлагане до работодателя не е необходимо. Давностният срок за ползване на отложения отпуск започва да тече от края на календарната година, през която работникът или служителят се е завърнал на работа.

Възнаграждението за времето на ползването на платения годишен отпуск се изплаща по искане на работника и служителя най-малко 3 дни преди началото на ползването, а когато няма искане – по реда на изплащане на трудовото възнаграждение.

Обезщетение за неизползван платен годишен отпуск се изплаща на работникът:
 към датата на прекратяване на трудовото правоотношение;
 когато няма придобито право на отпуск и е отработил поне 1 пълен месец трудов стаж.
Последният месец при трудов стаж повече от 1 месец се счита за пълен, ако работникът е прослужили най-малко половината от работните дни на месеца.

Размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовия договор:
 се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж в предприятието към деня на прекратяването на трудовото правоотношение;
 се изчислява на база начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът е отработил най-малко 10 работни дни;
 когато няма месец, през който работникът е отработил най-малко 10 работни дни при същия работодател, възнаграждението се определя от уговорените в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер.

При смърт на работника платен годишен отпуск се изплаща на наследниците му.

Работодателите водят документация за платения годишен отпуск на работниците, която съдържа информация за ползване, прекъсване и отлагане на ползването, както и за изплатените възнаграждения и за изплатените обезщетения.

В началото на всяка календарна година, но в срок не по-късно от 31 януари, работодателят е длъжен да уведоми писмено всеки работник или служител за размера на платения годишен отпуск, който има право да ползва през календарната година, включително отложен или неизползван от предходни календарни години.

ИЗТОЧНИЦИ:

  1. НАРЕДБА ЗА РАБОТНОТО ВРЕМЕ, ПОЧИВКИТЕ И ОТПУСКИТЕ
  2. КОДЕКС НА ТРУДА